В една алтернативна вселена може и да е логично президентът на САЩ да се срещне с руския си колега, за да бъде договорен краят на сраженията в Сирия. Това би било една вселена, в която американският президент не клевети постоянно своите европейски съюзници, а руският не лъже постоянно за многобройните атаки на своята страна.
Както Вашингтон, така и Русия не посочват ясно какво ще бъде в дневния ред на срещата на върха следващата седмица в Хелзинки между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Въпреки това възможността за по-голямо американо-руско сътрудничество в Сирия вече се обсъжда, посочва журналистът Ели Лейк в свой материал за Bloomberg.
Както каза американският съветник по национална сигурност Джон Болтън пред CBS тази седмица: „Има възможност за постигането на по-обширно споразумение за спомагането за излизането на иранските сили от Сирия и връщането им в Иран, което ще бъде значителна стъпка напред“. В същото време обаче руският външен министър Сергей Лавров заяви, че пълното изтегляне на иранските сили от Сирия е нереалистично.
Ако това ви звучи познато, така и трябва да бъде. Този вид пазарлъци се обсъждаха по времето на администрацията на Барак Обама – бившият държавен секретар Джон Кери прекара последната си година на поста следвайки Лавров навсякъде по земното кълбо в опит да създаде американо-руска рамка за решаване на сирийската гражданска война. Той обаче се провали.
И когато Доналд Тръмп дойде на власт през 2017 г. двама бивши съветници от администрацията ми казаха, че той първоначално е искал да постигне руско-американска сделка за борба срещу Ислямска държава. По време на краткия си престой на поста на съветник по националната сигурност Майкъл Флин се опитваше да постигне подобно споразумение.
Но стратегическия договор, за разлика от по-малките регионални прекратявания на бойните действия в Сирия, беше отменен след визита на бившия държавен секретар Рекс Тилърсън в Москва през април 2017 г. Сега, след като него го няма (както и Флин, на чийто пост дойде Х.Р. Макмастър) Тръмп е свободен и иска да опознае Путин по-добре и да премери готовността му да помогне за изолирането на Иран.
Това обаче е безсмислен и опасен гамбит. Първо, с обявяването на намерението си да изтегли американските сили от страната „много скоро“ Тръмп вече предаде голяма част от лостовете си за влияние в Сирия.
В най-добрия случай Тръмп трябва да поиска да установи разделен на отделни фази план с Путин, при който САЩ ще осъществят изтегляния след ирански изтегляния от Сирия. Но Тръмп вече даде да се разбере, че досегашните американски цели в Сирия, като отстраняването на диктатора Башар ал Асад от власт, вече не са на дневен ред. САЩ също така отказаха да се ангажират с предоставянето на пари за възстановяване в страната.
Без своите лостове за влияние Тръмп ще трябва да разчита дори още повече на думата на Путин, която не струва нищо. До ден-днешен руският президент отрича каквато и да е било руска правителствена намеса в американските избори през 2016 г. Миналият месец Путин се появи по австрийската телевизия и излъга за ролята на своето правителство в свалянето на малайзийския самолет над Украйна. Защо някой би имал доверие на Путин да спази обещанието си да помогне за премахването на Иран и неговите сили от Сирия?
И тук стигаме до най-опасния възможен изход от предстоящата среща. Единственото нещо, което Кери не направи, бе да размени отстъпки за Сирия срещу отстъпки за Крим.
Болтън и други американски представители не казват дали Тръмп ще продължи настоящата си политика за налагане на санкции срещу Русия заради анексирането на Кримп през 2014 г. и намесата в Украйна. Тяхната сдържаност предполага, че Тръмп най-малкото е готов да обсъжда сътрудничество за Сирия в замяна на това да изостави Украйна.
„Най-доброто, на което можем да се надяваме, е, че двамата лидери са доволни от установяването на по-добри лични взаимоотношения“, казва Борис Потапенко, активист от украинско-американски произход, който понякога влиза в ролята на посредник между Вашингтон и Киев, по време на среща с американски представители.
По думите му той е получил уверенията на държавните представители, че няма промяна в американската политика спрямо Украйна. Въпреки това обаче на него му е било казано, че окончателното решение е в ръцете на президента и именно това го тревожи, както трябва да тревожи и всички нас.
12:48 | 12.09.22 г.